Добре дошли в нашата електронна книжарница!

Подробно търсене

 

 

  • Търсенето е по име на книга, автор, издателство, ISBN или част от описанието на книгата.

Естествен ред на нещата

Код: 1177
Естествен ред на  нещата
Описание
  • Автор: Петър Дънов (Беинса Дуно)
  • Издателство: Бяло Братство
  • ISBN: 978-954-744-192-7
  • Състояние: нова
  • Година: 2013
  • Страници: 615, твърди корици
  • Тегло: 0.500 кг
Цена: 15.00лв.
Брой:
Общ Окултен Клас
Естествен ред на нещата

Година IХ, 1929-1930 г.

Живейте в светлина, за да разбирате естествения ред на нещата. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, той трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е. От вас се иска да имате ясна представа за живота и за законите, които го управляват.
 

Естествен ред на нещата

Съвременните хора, религиозни и светски, не се различават много. И едните, и другите имат вяра, но обектът на вярата им е различен, вследствие на което и резултатът от вярата им не е един и същ. Всички хора казват, че трябва да се вярва, но истинската вяра има отношение към възвишеното. Човек може да вярва в своя идеал. Всеки се стреми да постигне своя идеал и вярва, че ще го постигне. Постигането на идеала на човека зависи от усилията, които той прави, и от методите, които прилага. Всички хора дишат въздух, но понеже не го възприемат еднакво, те нямат един и същ резултат. Това показва, че при дишането на някои хора липсва нещо. Повечето хора дишат с горната част на дробовете. Ние наричаме това дишане плитко дишане. При такова дишане човек бързо поема въздух и бързо го изпуска. За да бъде здрав, човек трябва да диша дълбоко, да поема въздух с целите дробове. При дишането заедно с въздуха в дробовете влиза известна енергия. Колкото по-дълбоко е дишането, толкова по-голямо количество енергия влиза в дробовете, която заедно с въздуха обхваща всички белодробни [Матея, 5 гл. ????] клетки и помага за доброто пречистване на кръвта. Обаче ако дишането е плитко, количеството на приетата с въздуха енергия не обхваща всички клетки, вследствие на което пречистването на кръвта не е пълно. Дето пречистването на кръвта не е пълно, там се явяват различни болезнени състояния.

Същият закон се отнася и до мислите. Всяка мисъл, която влиза в човешкия ум, трябва напълно да обгърне органа на мисълта, иначе тази мисъл не е пълна. Например, като вярвате в Бога, вие мислите за Него. Пълна ли е вашата мисъл за Бога? Тя обхваща ли цялото понятие Бог? Вие може да дадете дълго описание за Бога, но преди всичко в ума си трябва да държите една Негова черта, която при всички случаи да остава неизменна. Казвате, че познавате баща си, че мислите за него. Коя е онази черта в познаването на баща ви, която при никакви случаи да не се мени? Ще кажете, че баща ви е млад или стар, че има или няма брада и мустаци и т. н. Обаче това са белези, които не са постоянни. Те лесно могат да се променят. В понятието баща влиза една основна черта, която никога не се мени. Тя е положението на бащата като глава на семейството. Бащата е глава, начало на нещата. Следователно кажем ли, че познаваме Бога, ние имаме предвид тази Негова черта, която в отношенията между човешката душа и Бога остава всякога неизменна. Дали съзнавате това, или не, то е друг въпрос. Въпреки всички условия, тази черта остава завинаги неизменна. Докато тя съществува, човек има и живот, и здраве. Изчезне ли тази черта като връзка на нещата, болезнените състояния нападат човека. Дали връзката между човешката душа е съзнателна или несъзнателна, не е важно. Тя съществува независимо от участието на човешкото съзнание и дава подтик, импулс на неговия живот. Тази връзка е съществувала, преди да е знаел човек нещо за нея. Докато тази връзка съществува, човек живее естествено. Изчезне ли тя, човек излиза от естествения ред на нещата. При това положение той се лишава от благата, които Духовният свят му дава. Докато отношенията на сина към бащата са правилни, и двамата са готови на взаимни услуги и жертви. Синът проявява пълно послушание към баща си, а бащата е готов на всякакви жертви за сина. И двамата се намират в естествения ред на нещата. Естествените отношения изискват от детето послушание към родителите, а от родителите — любов към детето. Любовта на родителите се изявява правилно към детето от раждането му до края на живота. Прояви ли детето най-малкото непослушание към баща си, в отношенията им влиза някаква дисхармония. Детето започва да се сърди, дава гръб на баща си, иска да го застави да му се извинява. Обаче, каквото и да прави, разумният баща няма да се подчини на детето. По някакъв начин той ще му даде урок втори път да не нарушава естествения ред на нещата.

Следователно, каквито са отношенията на сина към бащата, такива са и тия на човека към Бога, неговия велик Баща. Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога: как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притичва на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече, за да се научи да мисли право. Щом се обезвери и усъмни, човек тръгва по крив път. И докато по-рано е уповавал на Бога, сега започва да мисли, че може да живее сам, да не разчита на никого. Наистина човек може да живее сам, без упование и вяра в Бога, но в края на краищата ще види, че нещо съществено му липсва.

Бог е източник на живот, на светлина, на свобода. Без Него никакъв живот не съществува. Всяка мисъл, която излиза от Бога, е запалена свещ. Всяко Божествено чувство е запален огън. Какво ще прави човек без светлината и топлината на тия мисли и чувства? Докато пази естествения ред на нещата, човек се ползва от тяхната светлина и топлина. Ние казваме, че този човек живее правилно. Наруши ли естествения ред на нещата, човек изгубва светлината и топлината на своя живот. Той се намира вън от всякакъв морал, вън от условията на Великия живот.

Какво представлява моралът? Моралът е чувство, с което човек различава правото от кривото, доброто от злото. Докато свещта на вашия живот свети, вие различавате правото от кривото. Изгасите ли свещта си, вие оставате в тъмнина и не можете да различавате доброто от злото. За да не изпадне в тъмнина, човек трябва да възстанови правилния ред на нещата, да възстанови връзката си с Първата Причина. Това може да стане още днес. От човека зависи да възстанови отношенията си. Някога, в далечното минало, той сам ги е нарушил. Следователно той сам трябва да ги възстанови. Всеки сам е виновен за грешките, които е направил. Като не искат да признаят вината си, хората търсят причините за своите нещастия вън от себе си. Бащата се връща от работа, недоволен от забележките на началника си, и търси вината в децата и в жена си. Той мисли, че ако не бяха те, нямаше да работи толкова много и щеше да бъде по-спокоен, по-лесно да понася забележките на хората.

Каквито са отношенията на хората в светския им живот, такива ще бъдат и в религиозния, и в духовния им живот. Като се намери пред мъчнотиите на живота, религиозният започва да се сърди на своите духовни братя, че не му помагат. Той казва: "Не виждат ли тия хора, че имам жена, деца, че съм затруднен?" — Деца имат и птичките, а не само ти. — "Но аз вярвам в Бога." — Какво от това, че вярваш? Ти си се родил с вярата си. Ти не си започнал да вярваш отсега. Ако отсега нататък трябва да вярваш, твоята работа е свършена. Да вярва човек, това е в естествения ред на нещата. Този ред на нещата изисква от детето послушание, а от бащата — любов. Ако детето не слуша и ако бащата не обича, нищо не е в състояние да им помогне. Послушание и обич са две неща, които определят правилните отношения между сина и бащата, между човешката душа и Бога.

Как може да се поддържа хармонията между човека и Бога? Едно от условията е молитвата. Чрез молитвата се поддържа свещената връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. — "Не искам да се моля." — Щом не искаш да се молиш, ще влезеш в неестествения ред на живота. Молитвата е едно от съществените задължения на човека. Каквото представляват физическите задължения за човека, такова нещо представлява молитвата за духовния живот на човека. Ако не плаща редовно дълговете си, човек все повече обърква работите си. Лихвите се трупат, дългът се увеличава, докато един ден човек се намери в безизходно положение. Следователно, иска или не, човек все трябва да плати задълженията си. Не плаща ли, той е осъден на големи страдания и нещастия. След това ще пита защо страда. Той страда, защото не се е молил, не е плащал задълженията си. — "Длъжен ли съм да се моля?" — Ти си толкова дължен да се молиш, колкото и да дишаш, да ядеш, да мислиш, да чувстваш. Това са задължения, които влизат в естествения ред на живота. Не само това, но човек е длъжен да прави ред гимнастически упражнения. Не прави ли тия упражнения доброволно, насила ще го заставят. Ще дойде някоя болест, ще го тури на легло, дето по цели дни и нощи ще се извива ту на една, ту на друга страна.

И тъй, щом е дошъл на Земята, човек неизбежно трябва да следва естествения ред на нещата. Докато реката тече, плаващите частици в нея трябва да следват движението й. Пожелаят ли да спрат своето движение, те ще причинят подпушване на водата. Реката ще повдигне нивото си и ще започне да залива всичко, каквото се изпречи на пътя й: ниви, лозя, градини. Лозарите и градинарите ще търсят причината за подпушването на реката и, като я намерят, ще дадат тласък на спрелите се частици, като ги отправят в посока към морето, дето се стреми самата река. Те няма да ги питат искат ли да се движат, или не - насила ще ги заставят. Същото се отнася и до човека. Не е важно дали той иска, или не иска да се движи според великите закони на живота. Щом е слязъл на Земята да се учи, той е длъжен да следва законите на естествения ред на живота. Като следва тия закони, той ще дойде до пристанището на Великия океан, дето се втичат всички реки и морета. Това се отнася до всички хора, вярващи или безверници. Който вярва, той придобива нещо; който не вярва, той губи. Докато живее, човек трябва да бъде доволен от условията на живота си, да ги използва съзнателно за работа.

Какво представлява сърденето, гневът? Когато в човека се събере излишна енергия, той започва да се гневи. Гневът е качество не само на човека, но и на животните. Когато агнето се сърди на майка си, то започва да блее. В блеенето няма никаква наука, никаква философия. То е нещо старо, отживяло времето си. Човек трябва да се откаже от старото, от живота на своите деди и прадеди. Когато дойде до съзнание да се освободи от стария живот, човек пожелава да се уедини, да остане сам. Когато се стреми към самота, човек има известно задължение към себе си. Щом потърси обществото на много хора, това показва, че той иска да сподели с тях своите постижения. Наистина, когато чете и учи, човек обича да бъде сам. Когато споделя прочетеното и наученото, той иска да се срещне с хора, с които да сподели това, което е прочел и научил.

Като ученици, от вас се иска да имате ясна представа за живота, за законите, които го управляват. Има неща в живота неизбежни, строго определени, но има неща, които не се допускат. Например съмнението в Бога не се допуска. Човек може да се съмнява, но всяко съмнение в Бога не води към добър край. Да се съмняваш в Бога - това значи да се съмняваш в Любовта. Съмнява ли се в Любовта, човек се съмнява в Живота, а това е невъзможно. Невъзможно е човек да се съмнява в Живота! Усъмни ли се в живота, той престава да се нарича човек, той престава да мисли. Отличителното качество на човека е способността му да мисли. Който не мисли, той не е човек; който убива, той не е човек; който не живее добре, той не е човек. Щом мисли, щом живее добре, човек заслужава името си. Той живее в Любовта, която му дава всички условия и възможности за растене и развиване. Той живее в душата си и може да направи всичко, каквото пожелае. Отдели ли се от душата си, човек коренно изменя понятията си за света. Той коренно изменя отношенията си към света. Защо? — Защото изгубва Светлината си.

Той се намира в положението на човек, който е влязъл в тъмна стая. Какво може да вижда човек в тъмнината? Каква представа ще има той за света от тъмната стая? Щом запали свещта, той вижда ясно нещата, вследствие на което и отношенията му към света се изменят. И тъй, живейте в Светлина, за да разбирате естествения ред на нещата, да не си създавате ненужни страдания. Стремежът на човека към реализиране на неговите големи желания му причинява ред ненужни страдания. Всяко желание в човека представлява слон, за изхранването на който са нужни много материални средства. За изхранването на един слон са нужни около пет крини ориз на ден. Отглеждането на слона не е задача за сиромаха. Само богатият, капиталистът може да отглежда слон. Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си, както и във всеки външен глас, чрез който разумните същества му нашепват кое е добро и кое не е, кое е право и кое не е. Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас - да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. Като изправя постъпките си, като се вслушва в съветите на разумните същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с Духовния свят. Радвайте се, че сте свързани с Духовния свят и с разумните същества, които постоянно ви говорят и напътстват. Докато те ви дават съвети, вие сте на прав път. Престанат ли да се грижат за вас, вие сте на крив път. Те казват: "Който иска да живее между нас, той трябва да бъде съвършен, да изпълнява Волята Божия."

Дръжте в ума си мисълта да бъдете съвършени като Бога. Дойдете ли до тази мисъл, всякакво обезверяване е изключено. Влезе ли в света на съвършенството, човек се превръща на ангел, т. е. на Божи служител, който има за цел да помага на своите ближни. Светът се нуждае от работници. Христос казва: „Жетвата е много, работниците — малко.“ От всички хора се иска работа на Божествената нива. Дали ще грешат, или не, това е друг въпрос. Човек все ще греши, но като греши, едновременно с това ще се учи. Кой ще го учи? — Бог. Като прави Добро, Бог му говори, учи го. Но и като прави зло, Бог пак му говори. Той вижда и доброто, и злото, което човек прави — нищо не може да избегне от Неговото око. За доброто, което човек прави, Бог го похвалява, а за злото го укорява. Като го укорява, Той има желание да го изправи. Като прави зло, човек неизбежно се натъква на страдания. Щом прави добро, той се радва. Стремете се към Доброто, като избягвате злото, за да имате похвалите на Бога.

"Божията Любов носи пълния живот."

Първа лекция от Учителя, държана на 28 август 1929 г., София — Изгрев.
 
 
 
Автор: Петър Дънов (Беинса Дуно)
Издателство: Бяло Братство
ISBN: 978-954-744-192-7
Състояние: нова
Година: 2013
Страници: 615, твърди корици

Мини количка

Количката е празна.

Бърза поръчка

Нови книги

Въведете Вашия Е-mail, за да се абонирате за Бюлетина на Електронна книжарница "Виделина". Ще ви информираме за нови книги, представяния и други събития в нашия културно-духовен живот:

 

Кой хан е основал българската държава?

(напишете го на кирилица, за да докажете, че не сте робот)