Дзен или изкуството да се придвижваш с велосипед

(Манифест на свободните велосипедисти - джобен формат)

Айрис Мърдок, английска писателка, 1919 – 1999 г.:

„Велосипедът е най-цивилизованото превозно средство, известно на човека. Другите форми на транспорт с всеки следващ ден стават все по-кошмарни. Единствено велосипедът остава чист по сърце”

Хърбърт Джордж Уелс, 1866 – 1946, английски писател, журналист, социолог и историк, известен най-вече с научно-фантастичните си книги:

„Всеки път когато видя пълнолетен човек на колело, преставам да се отчайвам за бъдещето на човешката раса”

От няколко години почти не слизам от велосипеда си. Осъзнах, че това ми дава такава прекрасна свобода на придвижването, за която преди не съм и подозирал! Станах много по-мобилен и се чувствах като птица излетяла от гнездото. ….Едно от последствията беше, че така започнах да прекарвам по-дълго време насаме със себе си, в размисъл и съзерцание.

С течение на годините стигнах до ясното прозрение, че придвижването с велосипед има и далеч по-дълбоко и многостранно значение за този, който го прави. Това се превърна в нещо като интересна и необикновена школа по житейска опитност и мъдрост.  Един ден осъзнах, че вело-придвижването си е истинска метафора на самия живот. Затова го нарекох вело-дзен.

В тази малка книжка ще се опитам да покажа връзката между придвижването с велосипед и Изкуството на живеенето. Това е царското изкуство и мен винаги са ме вълнували неговите принципи и закони. По една проста причина - ако владеем Изкуството на живенето, няма да имаме грижи за нищо друго! Следователно най-добрата инвестиция е в неговото изучаване!

Освен това споделям своя възторг от свободата на придвижването, която може да даде само велосипедът! И така се надявам да мотивирам и други хора да предпочетат този прекрасен, екологичен начин и свободен избор за преместване в пространството.

Пътят е константа, велосипедът е посредник и само аз съм променливият елемент. Следователно от промените в мен, зависи крайният резултат – пътуването, пристигането и преживяванията ми през това време. А не е ли така и в самия живот?